управление на емоциите

Това са библейските стихове, които говорят за управление на емоциите

Тит 2 : 1 – 15
1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно:
2 Старите мъже да бъдат трезви, почтени, благоразумни, твърди във вярата, в любовта, в търпението;
3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,
5 да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.
6 Така увещавай и младежите да бъдат разбрани.
7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност,
8 здраво и безукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.
9 Увещавай слугите да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, да не им противоречат,
10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.
11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12 и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в настоящия свят [1],
13 като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,
14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.
15 Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да не те презира.

Римляни 12 : 17 – 21
17 На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
20 Но: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден — дай му да пие; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“
21 Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро.

2 Коринтяни 12 : 9 – 10
9 и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.

Яков 1 : 1 – 27
1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания [1],
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 а богатият — когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Битие 12 : 1 – 20
1 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, според както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.
7 Тогава ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на ГОСПОДА, Който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток; и там издигна жертвеник на ГОСПОДА и призова ГОСПОДНЕТО име.
9 После, като прибра шатрите си, Аврам все напредваше на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.
11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива.
15 Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше.

Йоан 3 : 1 – 36
1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец.
2 Той дойде при Исус през нощта и Му каза: Учителю, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
3 Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново [7], не може да види Божието царство.
4 Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.
8 Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим Му отговори: Как може да стане това?
10 Исус му отговори: Ти си учител на Израил и не знаеш ли това?
11 Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.
12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
13 И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето.
14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син
15 и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
17 Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му;
21 но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога.
22 След това Исус дойде с учениците Си в Юдейската земя и там се задържа с тях и кръщаваше.
23 Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и хората идваха и се кръщаваха.
24 Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 И така възникна спор между Йоановите ученици и един юдеин относно очистването.
26 И дойдоха при Йоан и му казаха: Учителю, Онзи, Който беше с теб отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.
27 Йоан отговори: Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така тази моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
31 Онзи, Който идва отгоре, е над всички; който е от земята, земен е и земно говори. Който идва от небето, е над всички.
32 Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен.
34 Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.
35 Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.