среда

Това са библейските стихове, които говорят за среда

Битие 1 : 1 – 31
1 В началото Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
8 Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
10 Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 От земята прорасна крехка трева — трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И настана вечер, и настана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.
20 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.
22 И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И настана вечер, и настана утро, ден пети.
24 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.
26 Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.

Битие 2 : 1 – 25
1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.
2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър [1]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена [2], защото беше взета от Мъжа [3].
24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.