Това са библейските стихове, които говорят за разпитвайки Бог
Исая 55 : 8 – 9
8 Защото Моите помисли не сакато вашите помисли, нито вашите пътища — като Моите пътища, казва ГОСПОД.
9 Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли.
Псалми 10 : 1 – 18
1 (По славянски, част от 9-и.) [(21)] Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?
2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира.
4 Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира [4] всичките си противници.
6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.
7 Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.
8 Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му [5].
11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.
13 Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.
15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 ГОСПОД е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.
17 ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,
18 за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
1 Коринтяни 2 : 16
16 Защото: „Кой е познал ума на Господа, зада може да Го научи?“ А ние имаме ум Христов.
Псалми 74 : 1 – 23
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето [52], което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;
6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота [53] на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Leave a Reply