проказа

Това са библейските стихове, които говорят за проказа

Левит 14 : 1 – 57
1 ГОСПОД каза още на Моисей:
2 Ето наредбата за прокажения в деня, когато се очиства: нека отиде при свещеника;
3 и свещеникът, като излезе вън от стана, да го прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата,
4 тогава свещеникът да заповяда да вземат за очиствания две живи чисти птичета, кедрово дърво, червена прежда и исоп;
5 и свещеникът да заповяда да заколят едното птиче в пръстен съд над течаща вода.
6 После да вземе живото птиче, кедровото дърво, червената прежда и исопа и да натопи тях и живото птиче в кръвта на закланото над течащата вода птиче;
7 и седем пъти да поръси очиствания от проказата и да го обяви за чист, а да пусне живото птиче на полето.
8 Тогава очистваният да изпере дрехите си, да обръсне цялата си коса и да се окъпе във вода, и ще бъде чист. След това нека дойде в стана, но да живее вън от шатъра си седем дни.
9 И на седмия ден да обръсне цялата коса на главата си, брадата си и веждите си; всичките си косми да обръсне и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си във вода, и ще бъде чист.
10 А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък и едно едногодишно женско агне, и три десети от ефа чисто брашно за хлебна жертва, омесена с елей, и един лог [8] елей;
11 и свещеникът, който го очиства, да представи очиствания и тези неща пред ГОСПОДА на входа на шатъра за срещане.
12 Тогава свещеникът да вземе едното мъжко агне и да го принесе в принос за вина, и лога елей, и да ги полюшне за движим принос пред ГОСПОДА;
13 и да заколи агнето на мястото, където колят приноса за грях и всеизгарянето, на свято място; защото приносът за вина, както и приносът за грях, принадлежи на свещеника; той е пресвят.
14 После свещеникът да вземе от кръвта на приноса за вина и свещеникът да я сложи на края на дясното ухо на очиствания, на палеца на дясната му ръка и на палеца на десния му крак.
15 След това свещеникът да вземе от лога елей и да го излее в дланта на лявата си ръка;
16 и свещеникът да натопи десния си пръст в елея, който има в лявата си длан, и с пръста си седем пъти да поръси от елея пред ГОСПОДА;
17 и от останалия елей, който има в дланта си, свещеникът да сложи на края на дясното ухо на очиствания, на палеца на дясната му ръка и на палеца на десния му крак, върху кръвта на приноса за вина;
18 а останалия елей, който е в дланта на свещеника, да сложи на главата на очиствания и свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА.
19 Тогава свещеникът да принесе приноса за грях и да направи умилостивение за очиствания от нечистотата му и после да заколи и всеизгарянето;
20 и свещеникът да принесе всеизгарянето и хлебната жертва на жертвеника; така свещеникът да направи умилостивение за него и ще бъде чист.
21 Но ако очистваният е сиромах и не може, то нека вземе едно мъжко агне в движим принос за вина, за да се извърши умилостивение за него, и една десета от ефа чисто брашно, омесено с елей за хлебна жертва, и един лог елей,
22 и две гургулици или две гълъбчета, както би намерил; едното да бъде принос за грях, а другото за всеизгаряне;
23 и на осмия ден да ги донесе за очистването си при свещеника на входа на шатъра за срещане пред ГОСПОДА.
24 Тогава свещеникът да вземе агнето на приноса за вина и лога елей и свещеникът да ги полюшне за движим принос пред ГОСПОДА;
25 и да заколи агнето на приноса за вина и свещеникът да вземе от кръвта на приноса за вина и да я сложи на края на дясното ухо на очиствания, на палеца на дясната му ръка и на палеца на десния му крак.
26 След това свещеникът да излее от елея в дланта на лявата си ръка;
27 и от елея, който има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред ГОСПОДА;
28 и свещеникът да сложи от елея, който има в дланта си, на края на дясното ухо на очиствания, на палеца на дясната му ръка и на палеца на десния му крак, на това място, където е кръвта от приноса за вина;
29 а останалото от елея, което е в дланта на свещеника, да сложи на главата на очиствания, за да извърши умилостивение за него пред ГОСПОДА.
30 После да принесе едната от гургулиците или от гълъбчетата, каквото би намерил;
31 едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне заедно с хлебната жертва; така свещеникът да направи умилостивение за очиствания пред ГОСПОДА.
32 Това е законът за онзи, който има рана от проказа и не може да достави всичко за очистването си.
33 ГОСПОД каза още на Моисей и Аарон:
34 Когато влезете в Ханаанската земя, която Аз ви давам за владение, и сложа зараза от проказа в някоя къща в земята, която притежавате,
35 тогава онзи, чиято е къщата, нека дойде и заяви на свещеника: Струва ми се, че има нещо като язва в къщата.
36 И свещеникът, преди да влезе да прегледа язвата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко, което е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата.
37 Като разгледа заразата, ако язвата се явява по стените на къщата със зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат да са по-дълбоко от повърхността на стената,
38 тогава свещеникът да излезе от къщата до вратата ѝ и да затвори къщата за седем дни.
39 А на седмия ден свещеникът да се върне и да я прегледа; и ако заразата се е разпростряла по стените на къщата,
40 тогава свещеникът да заповяда да извадят камъните, на които е разположена язвата, и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;
41 и да накара да остържат къщата навсякъде отвътре и да изхвърлят остърганата мазилка вън от града на нечисто място;
42 и да вземат други камъни, които да вложат вместо онези камъни, и да вземат друга мазилка и да измажат къщата.
43 Но ако пак дойде язвата и се появи в къщата, след като извадят камъните и остържат къщата, и я измажат,
44 тогава свещеникът да влезе и да я прегледа: ако язвата се е разпростряла в къщата, това е унищожителна проказа в къщата; тя е нечиста.
45 Нека съборят къщата — камъните ѝ, дърветата ѝ и цялата мазилка на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място.
46 При това който влезе в къщата през времето, когато тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта.
47 А който спи в къщата, нека изпере дрехите си; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си.
48 Но като влезе свещеникът и я прегледа, и установи, че язвата в къщата не се е разпростряла след измазването ѝ, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, защото язвата е била премахната.
49 А за очистването на къщата нека вземе две птичета, кедрово дърво, червена прежда и исоп;
50 и да заколи едното птиче в пръстен съд над течаща вода;
51 да вземе кедровото дърво, исопа, червената прежда и живото птиче и да ги натопи в кръвта на закланото птиче и в течащата вода, и да поръси къщата седем пъти.
52 Така да очисти къщата с кръвта на птичето, с течащата вода, с живото птиче, с кедровото дърво, с исопа и с червената прежда.
53 А да пусне живото птиче вън от града на полето. Така да направи умилостивение на къщата и тя да бъде чиста.
54 Това е наредбата за всяка рана от проказа и от кел
55 и за зараза от проказа на дреха и на къща,
56 и за оток, за обрив и за светли петна,
57 за да учи кога нещо е нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.

Марк 1 : 40 – 42
40 И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави и той стана чист.

Левит 13 : 46
46 През цялото време, докато раната бъде на него, той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отделѐн; жилището му да бъде вън от стана.

Лука 17 : 14
14 И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха.

Числа 5 : 1 – 3
1 И ГОСПОД говорѝ на Моисей:
2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.
3 Както от мъжки, така и от женски пол — извеждайте ги; вън от стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, сред които Аз обитавам.

Левит 13 : 1 – 57
1 ГОСПОД каза още на Моисей и на Аарон:
2 Когато човек има по кожата на тялото си оток или обрив, или светло петно и това се обърне на рана от проказа върху кожата на тялото му, тогава да бъде заведен при свещеника Аарон или при един от свещениците, негови синове.
3 И свещеникът да прегледа раната върху кожата на тялото — ако влакната на раната са побелели и раната се вижда по-дълбоко от кожата на тялото му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.
4 Но ако светлото петно върху кожата на тялото му е бяло и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дни онзи, който има раната.
5 А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и ако види, че раната не се е изменила и не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дни;
6 и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ако раната е завехнала и не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е обрив; болният нека изпере дрехите си и ще бъде чист.
7 Но ако след явяването му пред свещеника за очистването си обривът се е разпрострял много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника
8 и ако свещеникът види, че обривът се е разпрострял по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.
9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;
10 и свещеникът да го прегледа и ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11 това е стара проказа по кожата на тялото му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да го затвори, защото е нечист.
12 Но ако, доколкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата и е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до краката му,
13 тогава свещеникът да го прегледа и ако проказата му е покрила цялото му тяло, нека обяви за чист онзи, който има раната; понеже тя цялата е побеляла, той е чист.
14 Но щом се появи на него засегната плът, ще бъде нечист;
15 свещеникът, като прегледа засегнатата плът, нека го обяви за нечист; засегнатата плът е нечиста; това е проказа.
16 Или пък, ако засегнатата плът пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;
17 и когато свещеникът го прегледа, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист онзи, който има раната; той е чист.
18 Ако върху кожата на някого по тялото му има цирей, който е оздравял,
19 и ако на мястото на цирея се е появил бял оток или червеникаво-бяло петно, такъв да се покаже на свещеника;
20 и свещеникът да го прегледа и ако изглежда да е по-дълбоко от кожата и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист — това е рана от проказа, която се е развила в цирея.
21 Но ако, след като свещеникът я прегледа, няма бели влакна в нея и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дни;
22 и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.
23 Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.
24 Или ако върху кожата на тялото на някого има място, изгорено от огън, и живата плът на изгореното стане светлочервено или бяло петно,
25 тогава свещеникът да го прегледа и ако влакната на светлото петно са побелели и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която се е развила в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва от проказа.
26 Но ако, след като свещеникът го прегледа, няма бели влакна в светлото петно и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дни;
27 и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.
28 Но ако светлото петно си стои на мястото и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.
29 Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,
30 то свещеникът да прегледа раната; и ако тя е по-дълбока от кожата и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.
31 Но ако, след като свещеникът прегледа раната от кел и тя не е по-дълбока от кожата и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дни онзи, който има раната от кел;
32 и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и ако не се е разпрострял келът и в него няма руси влакна, и келът не е по-дълбоко от кожата,
33 такъв да се обръсне, но без да обръсне келявото, и свещеникът да затвори келявия за още седем дни.
34 А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и ако келът не се е разпрострял по кожата и не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си и ще бъде чист.
35 Обаче ако след очистването му келът се разпростре много по кожата,
36 тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.
37 Но ако види, че келът не се е разпространил и по него са поникнали черни влакна, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.
38 Ако мъж или жена има по кожата на тялото си бели лъскави петна,
39 то свещеникът да прегледа; и ако светлите петна по кожата на телата им са белезникави, лишей се е появил по кожата; човекът си е чист.
40 Ако на някого е окапала косата от главата, такъв е плешив, но пак е чист.
41 Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но пак е чист.
42 Но ако по плешивото или полуплешивото място има червеникаво-бяла рана, това е проказа, която се е развила в плешивото или в полуплешивото му място.
43 Свещеникът нека го прегледа; и ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е червеникаво-бял, подобен на изгледа на проказата по кожата на тялото,
44 той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има рана на главата си.
45 Дрехите на прокажения, който има тази рана, да се раздерат и главата му да остане непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! Нечист!
46 През цялото време, докато раната бъде на него, той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отделѐн; жилището му да бъде вън от стана.
47 Ако зараза от проказа се появи на дреха, било тя вълнена или ленена,
48 било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в каквото и да е кожено нещо,
49 и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата или в кожата, било в основата или във вътъка, или в която и да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.
50 Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дни онова, което е пострадало от заразата;
51 а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.
52 Свещеникът да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена дреха или ленена, или каквато и да е поразена кожена вещ; защото е унищожителна; да бъде изгорена с огън.
53 Но ако, след като свещеникът я прегледа и заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по каквато и да е кожена вещ,
54 то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е поразено, и да го затвори за още седем дни.
55 Тогава, след изпирането, нека свещеникът прегледа заразената вещ; ако заразата не е променила изгледа си и заразата не се е разпростряла, тази вещ е нечиста; с огън да я изгориш; инфекциозната болест е унищожителна, била тя от вътрешната страна или от външната.
56 Но ако свещеникът я прегледа и след изпирането заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата или от кожата, било от основата или от вътъка.
57 Ако пък заразата още стои на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, тя се е развила; с огън да изгориш онова, което е заразено.

Левит 13 : 45 – 46
45 Дрехите на прокажения, който има тази рана, да се раздерат и главата му да остане непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! Нечист!
46 През цялото време, докато раната бъде на него, той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отделѐн; жилището му да бъде вън от стана.

Лука 17 : 12 – 14
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13 извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас!
14 И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха.

Матей 10 : 8
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

4 Книга на Царете 5 : 27
27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века. И Гиезий си тръгна от него прокажен, бял като сняг.

Лука 5 : 14
14 И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей.

Числа 5 : 2
2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

Лука 5 : 13
13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага проказата го остави.

Матей 8 : 3
3 Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата.

Матей 8 : 4
4 А Исус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Моисей е заповядал.

2 Книга на Летописите 26 : 23
23 И Озия заспа с бащите си и го погребаха с бащите му в оградата на царските гробища, защото казаха: Прокажен е. И вместо него се възцари синът му Йотам.

4 Книга на Царете 7 : 3
3 А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

Числа 12 : 1 – 10
1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисей заради етиопката, която беше взел за жена (защото беше взел една етиопка); те казаха:
2 Само чрез Моисей ли говори ГОСПОД? Не говори ли и чрез нас? И ГОСПОД чу това.
3 А Моисей беше много кротък човек — повече от всички хора, които бяха на земята.
4 И веднага ГОСПОД каза на Моисей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата към шатъра за срещане. И така, излязоха и тримата.
5 Тогава ГОСПОД слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам, и те двамата излязоха.
6 Той каза: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, ГОСПОД, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа ГОСПОДНИЯ Образ. И така, как не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисей?
9 И гневът на ГОСПОДА пламна против тях и Той си отиде.
10 След като облакът се оттегли от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; Аарон, като погледна Мариам, ето, тя беше прокажена.

4 Книга на Царете 5 : 1 – 27
1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него ГОСПОД беше избавил Сирия; при това беше силен и храбър, но беше прокажен.
2 А сирийците бяха излезли на чети и бяха довели от Израилевата земя една девойка пленница, която слугуваше на Неемановата жена.
3 Тя каза на господарката си: Ако господарят ми беше при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!
4 Тогава Нееман влезе и съобщи на господаря си: Така и така каза девойката, която е от Израилевата земя.
5 Сирийският цар отговори: Стани, иди и ще пратя писмо до Израилевия цар. И така, Нееман отиде, като взе в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи.
6 И донесе писмото на Израилевия цар, в което се казваше: Като пристигне това писмо до тебе, заедно с него пратих до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му.
7 А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и извика: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, че праща до мене да изцеря човека от проказата му? И така, моля, разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мен.
8 А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мен и ще разбере, че има пророк в Израил.
9 И Нееман дойде с конете и колесниците си и застана пред вратата на Елисеевата къща.
10 Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан; и ще се обнови плътта ти и ще се очистиш.
11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на своя Бог, ще положи ръката си върху мястото и така ще изцери прокажения.
12 Реките на Дамаск, Аван и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израил? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен.
13 А слугите му се приближиха и му казаха: Татко наш, ако пророкът ти беше заръчал нещо голямо, не би ли го извършил? И така, колко повече, като ти казва: Окъпи се и се очисти!
14 Тогава Нееман слезе и се потопи седем пъти в Йордан според думите на Божия човек; и плътта му се обнови като на малко дете и се очисти.
15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина. Дойде, застана пред него и каза: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израил; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.
16 А Елисей отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, на Когото слугувам, че не искам да приема. А той го принуждаваше да приеме, но пророкът отказа.
17 Тогава Нееман каза: Ако не, то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася нито всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на ГОСПОДА.
18 ГОСПОД да прости това на слугата ти, ако, когато господарят ми влиза в светилището на Римон, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в светилището на Римон. Като се навеждам в светилището на Римон, ГОСПОД да прости това на слугата ти!
19 Елисей му каза: Иди си с мир. И така, Нееман се отдалечи на известно разстояние.
20 Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми се посвени и не взе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия ГОСПОД аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.
21 И така, Гиезий се завтече след Нееман. А Нееман, когато видя, че той тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Добре ли сте всички?
22 Гиезий отвърна: Добре. ГОСПОДАРЯТ ми ме прати да кажа: Ето, тъкмо сега дойдоха при мен от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и дрехи за премяна.
23 Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в две чувалчета заедно с две премени дрехи и ги натовари на двама от слугите си, които ги носеха пред него.
24 Когато стигнаха до хълма, Гиезий ги взе от ръцете им и ги скри в къщата; после отпрати хората и те си отидоха.
25 Тогава влезе и застана пред господаря си. Елисей му каза: Откъде идваш, Гиезий? А той отговори: Слугата ти не е ходил никъде.
26 Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и дрехи, маслини и лозя, овце и говеда, слуги и слугини?
27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за теб и за рода ти до века. И Гиезий си тръгна от него прокажен, бял като сняг.

4 Книга на Царете 15 : 1 – 360

1 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоам се възцари Азария, син на Юдейския цар Амасия.
2 Той беше на възраст шестнадесет години, когато се възцари, и царува̀ петдесет и две години в Йерусалим; името на майка му беше Ехолия, от Йерусалим.
3 Той вършѝ това, което беше праведно пред ГОСПОДА, напълно както беше направил баща му Амасия.
4 Но високите места не бяха премахнати; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
5 Но ГОСПОД порази царя, така че той остана прокажен до деня на смъртта си и живееше в отделна къща. А царският син Йотам беше домоуправителят и съдеше народа на земята.
6 А останалите дела на Азария и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
7 И Азария заспа с бащите си и го погребаха с тях в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йотам.
8 В тридесет и осмата година на Юдейския цар Азария над Израил в Самария се възцари Захария, Еровоамовият син, и царув а̀ шест месеца.
9 Той вършѝ зло пред ГОСПОДА, както направиха бащите му; не се отърси от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които той предизвика Израил да греши.
10 А Салум, Явисовият син, организира заговор против него, порази го пред народа и го уби; и вместо него сам се възцари.
11 А останалите дела на Захария са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
12 Това беше изпълнение на словото, което ГОСПОД говорѝ на Ииуй: Твоите синове ще царуват на Израилевия престол до четвърто поколение. Така и стана.
13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдейския цар Озия [7] и царува̀ един месец в Самария.
14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария и като порази Салум, Явисовия син, в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.
15 А останалите дела на Салум и заговорът, който организира, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
16 Тогава Манаим порази Тапса и всичко, което беше в нея, и околностите ѝ от Терса. Порази я, понеже не му отвориха; и промуши всички бременни жени в града.
17 В тридесет и деветата година на Юдейския цар Азария над Израил се възцари Манаим, Гадииният син, и царув а̀ десет години в Самария.
18 Той вършѝ зло пред ГОСПОДА; през целия си живот не се отказа от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които предизвика Израил да греши.
19 Тогава асирийският цар Фул нападна земята, а Манаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.
20 Манаим с насилие събра среброто от Израил, от всички големи богаташи по петдесет сребърни сикъла, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар си отиде и не остана там, в земята.
21 А останалите дела на Манаим и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Факия.
23 В петдесетата година на Юдейския цар Азария над Израил в Самария се възцари Факия, Манаимовият син, и царув а̀ две години.
24 Той вършѝ зло пред ГОСПОДА; не се отказа от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които предизвика Израил да греши.
25 И пълководецът му Факей, Ромелиевият син, организира заговор против него и го порази в Самария във вътрешната царска къща с Аргов и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците. Уби го и сам се възцари вместо него.
26 А останалите дела на Факия и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
27 В петдесет и втората година на Юдейския цар Азария над Израил в Самария се възцари Факей, Ромелиевият син, и царув а̀ двадесет години.
28 Той вършѝ зло пред ГОСПОДА; не се отърси от греховете на Еровоам, Наватовия син, с които подтикна Израил да греши.
29 В дните на Израилевия цар Факей дойде асирийският цар Теглат-феласар и превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея, цялата Нефталимова земя, и отведе жителите им пленници в Асирия.
30 А Осия, син на Ила, организира заговор против Факей, Ромелиевия син, уби го и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Йотам, Озиевия син.
31 А останалите дела на Факей и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Йотам, син на Юдейския цар Озия.
33 Той беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ шестнадесет години в Йерусалим; името на майка му беше Еруса, Садокова дъщеря.
34 Той вършѝ това, което беше праведно пред ГОСПОДА; постъпваше съвсем като баща си Озия.
35 Но високите места не бяха премахнати; народът все още жертваше и кадеше по високите места. Той построи горната порта на ГОСПОДНИЯ дом.
36 А останалите дела на Йотам и всичко, което извърши, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
37 В онова време ГОСПОД започна да праща против Юдея сирийския цар Расин и Факей, Ромелиевия син.
38 А Йотам заспа с бащите си и беше погребан с тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ахаз.