провеждане на състезанието

Това са библейските стихове, които говорят за провеждане на състезанието

1 Коринтяни 9 : 24 – 27
24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

1 Коринтяни 9 : 24
24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Евреи 12 : 1
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

Филипяни 3 : 13 – 14
13 Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя — като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред,
14 впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.

Евреи 12 : 1 – 29
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.
6 Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“
7 Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?
8 Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той — за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
12 Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене
13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
18 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря,
19 към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,
20 защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.
21 И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: Ужасен съм и треперя.
22 Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,
23 към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,
24 както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.
25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!
26 Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“
27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.

Исая 40 : 31
31 а онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.

1 Коринтяни 9 : 26
26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

Евреи 12 : 1 – 2
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

Филипяни 4 : 13
13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.

Евреи 11 : 1 – 40
1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав — даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха.
30 Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
39 Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.