Това са библейските стихове, които говорят за пази злото далеч
Псалми 37 : 1 – 40
1 Давидов псалом. На еврейски език, азбучен псалом. Алеф Не се раздразвай поради злотворците, нито завиждай на онези, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят и като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай на ГОСПОДА и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.
4 Весели се също така в ГОСПОДА и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти;
6 и ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне.
7 Облегни се на ГОСПОДА и чакай Него; не се раздразвай поради този човек, който успява в пътя си, като извършва подлости.
8 Прекрати негодуванието и остави гнева; не се раздразвай, понеже това води само към злотворство.
9 Защото злотворците ще бъдат изтребени; а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята.
10 Защото още малко — и нечестивия няма да го има вече. Да! Внимателно ще изследваш мястото му и няма да се намери.
11 А кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилен мир.
12 Нечестивият прави заговор против праведния и скърца към него със зъби.
13 Господ ще му се присмее, понеже вижда, че иде денят му.
14 Нечестивите извадиха меч и опънаха лъка си, за да повалят сиромаха и немощния, за да заколят онези, които са с праведно поведение.
15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце и лъковете им ще се строшат.
16 Малкият имот на праведния е по-желателен от богатството на мнозина нечестиви;
17 защото мишците на нечестивите ще се строшат, а ГОСПОД подкрепя праведните.
18 ГОСПОД знае дните на непорочните; и тяхното наследство ще бъде довека.
19 Те няма да се посрамят в лоши времена, в дни на глад ще бъдат сити,
20 а нечестивите ще загинат и враговете ГОСПОДНИ ще бъдат като отбраните агнета [21], ще чезнат, като дим ще изчезнат.
21 Нечестивият взема назаем и не отплаща; а праведният постъпва благо и дава.
22 Защото благословените от ГОСПОДА ще наследят земята; а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Стъпките на човека се оправят от ГОСПОДА; и Неговото благоволение е в пътя Му.
24 Ако падне, няма да се повали, защото ГОСПОД подпира ръката му.
25 Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния изоставен, нито потомството му да проси хляб.
26 Всеки ден постъпва благо и дава назаем; и потомството му е в благословение.
27 Отклонявай се от зло и върши добро, и ще имаш вечно жилище.
28 Защото ГОСПОД обича правосъдие и не изоставя светиите Си; навеки те ще бъдат опазени; а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост и езикът му говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се подхлъзнат.
32 Грешният наблюдава праведния и търси да го убие.
33 ГОСПОД няма да го остави в ръцете му, нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай ГОСПОДА и пази Неговия път, и Той ще те издигне, за да наследиш земята; когато бъдат изтребени нечестивите, ти ще видиш това.
35 Виждал съм нечестивия страшен и разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 но когато преминах, ето, нямаше го; търсих го и не го намерих.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; защото миролюбивият човек ще има потомство,
38 а престъпниците всички заедно ще бъдат изтребени; останалите от нечестивите ще бъдат унищожени.
39 Но избавлението на праведните е от ГОСПОДА; Той им е крепост във време на беда.
40 И ГОСПОД ще им помогне и ще ги избави, ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, понеже са прибегнали при Него.
Матей 6 : 13
13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
Матей 6 : 9 – 13
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес насъщния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
Йеремия 33 : 3
3 Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.
Псалми 121 : 7
7 ГОСПОД ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти.
Матей 11 : 28
28 Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Матей 18 : 20
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Псалми 91 : 1 – 16
1 Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за ГОСПОДА: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; и под крилете Му ще се скриеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем,
6 от мор, който идва в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди — до десницата ти, но при тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите.
9 Понеже ти си казал: ГОСПОД е мое прибежище, и си направил Всевишния свое обиталище,
10 затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък крака си.
13 Ще настъпиш лъв и аспида; ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва ГОСПОД, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност [81], защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението, което върша.
Исая 58 : 9
9 Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи,
Филипяни 3 : 14
14 впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.
Лука 10 : 19
19 Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.
1 Петър 5 : 7
7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
Римляни 11 : 19 – 22
19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.
21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.
22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.
Псалми 69 : 30 – 31
30 Ще хваля името на Бога с песен и ще Го възвелича с хваления;
31 и това ще угоди на ГОСПОДА повече от вол — от теле, имащо рога и копита.
Евреи 11 : 1 – 40
1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав — даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха.
30 Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
39 Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
2 Коринтяни 5 : 9 – 10
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото — било добро или зло.
Яков 4 : 2
2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.
Яков 5 : 16
16 И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.
Марк 12 : 1 – 44
1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.
7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.
8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.
9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.
11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.
13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.
14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?
15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.
17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:
19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.
20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.
21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.
22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?
24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.
41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше — целия си имот.
Leave a Reply