неделя

Това са библейските стихове, които говорят за неделя

Изход 12 : 16
16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден — друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

1 Коринтяни 16 : 2
2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не се събира, когато дойда.

Деяния на апостолите 20 : 7
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

Лука 24 : 1 – 53
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.
2 И намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.
4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
8 И си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия [32] от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми — Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
43 И взе и яде пред тях.
44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

Йоан 20 : 1 – 31
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.
2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;
4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И така, учениците се върнаха пак у дома си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба
12 и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.
13 И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.
14 Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.
15 Исус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.
16 Исус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.)
17 Исус ѝ каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!
20 И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.
23 На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!
29 Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.
31 А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Битие 1 : 1 – 31
1 В началото Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
8 Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
10 Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 От земята прорасна крехка трева — трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И настана вечер, и настана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.
20 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.
22 И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И настана вечер, и настана утро, ден пети.
24 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.
26 Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.

Евреи 4 : 12
12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Откровението на Йоан 13 : 1 – 18
1 И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена.
2 Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт.
3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра;
4 поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?
5 И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца.
6 Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата.
7 И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе.
8 Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан.
9 Ако има човек ухо, нека слуша.
10 Ако някой откарва в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук са нужни търпението и вярата на светиите.
11 И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей.
12 Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла.
13 И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.
14 Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.
15 И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра.
16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им,
17 за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.
18 Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.