молещи се на езици

Това са библейските стихове, които говорят за молещи се на езици

1 Коринтяни 14 : 1 – 40
1 Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида езици [3] на света; и нито един от тях не е без значение.
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.
22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.
36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче нека всичко става с приличие и ред.

Деяния на апостолите 2 : 4
4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

1 Коринтяни 14 : 5
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

Марк 16 : 17
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

Деяния на апостолите 2 : 1 – 47
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим — и юдеи, и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища.
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу — кръв, огън и облаци дим.
20 Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията [1] на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
25 Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
33 И така, като се възвиси отдясно на Бога [2] и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Каза Господ на Моя Господ: Седни отдясно Ми,
35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.
40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;
45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.
46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.