Завет

Това са библейските стихове, които говорят за Завет

Исус Навин 9 : 21
21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

Галатяни 3 : 15
15 Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него.

Исус Навин 9 : 20
20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

Йеремия 34 : 21
21 И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.

Йезекиил 17 : 18
18 Защото той презря клетвата и наруши договора; и, ето, след като даде ръката си, пак стори всичко това. Той няма да се отърве.

Галатяни 3 : 15
15 Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него.

Второзаконие 29 : 15
15 а както с онези, които днес стоят тук с нас пред ГОСПОДА, нашия Бог, така и с онези, които днес не са тук с нас

Изход 24 : 8
8 Тогава Моисей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който ГОСПОД сключи с вас според всички тези условия.

Изход 24 : 7
7 После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, каквото е казал ГОСПОД, ще вършим и ще бъдем послушни.

2 Книга на Царете 21 : 6
6 от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая, града на Саул, ГОСПОДНИЯ избраник. И царят отвърна: Ще ги предам.

Йеремия 34 : 22
22 Ето, ще заповядам, казва ГОСПОД, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители.

Ездра 10 : 19
19 Те дадоха ръцете си в обещание, че ще напуснат жените си; и като престъпници принесоха за престъплението си овен от стадото.

Плачът на Йеремия 5 : 1 – 232

1 Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина у чужденци, къщите ни — у странници.
3 Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.
6 Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.
8 Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион, девиците — в Юдейските градове.
12 Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.
13 Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.
16 Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.
19 Ти, ГОСПОДИ, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.
20 Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?
21 Възвърни ни, ГОСПОДИ, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало —
22 ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.