Бог общува с нас

Това са библейските стихове, които говорят за Бог общува с нас

2 Тимотей 3 : 16
16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата,

Римляни 10 : 17
17 И така, вярата е от слушане, а слушането — от Христовото слово.

Исая 30 : 21
21 и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него.

Йоан 16 : 13
13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина [26]; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща.

Матей 10 : 27
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

Йоан 6 : 67 – 71
67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.
70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.
71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Йоан 14 : 15 – 17
15 Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител [23], за да бъде с вас вовеки —
17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.

1 Коринтяни 10 : 15 – 17
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

4 Книга на Царете 6 : 1 – 33
1 Пророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.
2 Нека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.
3 Един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.
4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.
5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!
6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.
7 Елисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израил, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.
11 Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.
15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.
17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види. И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.
18 Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на ГОСПОДА: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И ГОСПОД ги порази със слепота, както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.
20 Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят. И ГОСПОД отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.
25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.
26 Докато Израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!
27 А той отговори: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?
28 Царят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
30 Като чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.
31 Тогава царят каза: Така да ми направи Бог — да! — и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.
32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?
33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от ГОСПОД е това зло; защо да се надявам вече на ГОСПОДА?