ангелът на смъртта

Това са библейските стихове, които говорят за ангелът на смъртта

Откровението на Йоан 6 : 1 – 16
1 И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж!
2 И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи.
3 Когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж!
4 И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч.
5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си.
6 Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс [4] пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай.
7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж!
8 И видях, и ето, пепелявосив [5] кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.
9 А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
10 И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
11 И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;
13 небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;
14 небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!

Откровението на Йоан 20 : 14
14 И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.

Битие 19 : 1 – 38
1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата
5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.
12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред ГОСПОДА и Той ни изпрати да го съсипем.
14 И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото ГОСПОД ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.
16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже ГОСПОД го съжали.
17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.
22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор [22].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомор сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25 Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА;
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.
34 На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.
38 По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.

2 Петър 2 : 4
4 Защото ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, а ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат пазени за съд;

Откровението на Йоан 12 : 12
12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.